Десетки майстори от различни краища на страната взеха участие в Първата национална среща на дърворезбари от България, която започна в музей „Етър“ на 5 ноември. Целта на инициативата е занаятчиите да се опознаят и да решат да регистрират ли сдружение, което да ги представлява пред други организации, пред националните и местни власти.
Оказва се, че резбари в България има. Живеят и работят по села и паланки, най-често познати само в собствените си малки общности. Занаятите дълги години са за мъже, но модерните времена водят до промени. Янка Айкова е доказателство за това. Занимава се с дърворезба повече от двадесет години и за нея това не е работа, а призвание.
Янка Айкова, Калин Къров и Станимир Манойлов са двигателите в организацията на Първата национална среща на дърворезбарите.
За благоевградчанката Янка всичко започва случайно, но случайности в живота няма. Завежда едно момче, което има влечение да се учи, при майстор дърворезбар. Младежът остава за кратко, Янка – до живот. Не обича да дава оценка на майсторлъка си. Смята, че другите е редно да се произнасят по този въпрос.
„Няма как един майстор да е по-добър от друг. Не скачаш с пет сантиметра повече, за да се измери. Всеки е уникален“, присъединява се Калин Къров от Велики Преслав към разговора с Янка Айкова. На него пък дърворезбар от Велики Преслав, който сега работи в САЩ, му дава „пламък“.
„Този пламък съм си го носел аз от дете, но той го запали преди тридесет години. Беше ми преподавател, но аз постепенно започнах да научавам все повече неща от него, да ходя в ателието, да му се „вра в краката“, спомня си с чувство за хумор изминатия път Калин Къров.
Разказаните от Калин и Янка истории дават надежда, че от занаят в България може да се живее. Двамата обаче бързо пресичат такъв ентусиазъм и споделят, че лесни постижения няма.
„Леле, ти си голям талант“, пишат почитатели на Янка Айкова във Фейсбук.
„Не, талантът е едни 5%. Останалото са труд, упоритост и много часове, прекарани в ателието. Случвало ми се е от 24 часа да прекарам 20 там.“
Нито Калин, нито Янка се оплакват, напротив.
„Ставам сутрин, правя си кафе и отивам в ателието. Обичам да съм там, да си мисля и представям как да изработя едно изделие.“
Калин определя работата си като детска игра, в която се експериментира.
„Абе, наистина сме чешити. И двамата! Но не само ние, всички тук са такива сами по себе си“, стават все по-откровени двамата майстори дърворезбари. Все пак на въпроса кой е по-голям чешит, Калин признава: „Като Янка втора няма“! Тя пък приема думите му като комплимент. Янка Айкова не е скучна, с нея винаги нещо се случва – както и тази Национална среща на дърворезбарите.
На майстор Станимир Манойлов основно се разчита за текущата организация на това събитие. Убеден е, че „само с лайкове във Фейсбук нещата няма да станат“. Защо се прави тази инициатива?
„Срещата се прави, заради самата среща“, ясно отговаря майстор Станимир. Дърворезбарите в страната може да са много, но не се познават на живо. Ако се стигне до учредяване на сдружение, събиранията ще станат ежегодни, вероятно под формата на пленери и базари по дърворезба. Може да е в музей „Етър“, но може и да се комбинират различни населени места.
„Дърворезбарите са като революционерите! Тази среща я правим със собствени средства. Всеки сам финансира присъствието си“, разсъждава Станимир Манойлов.
В голямата група дърворезбари от цялата страна, която се разхожда по етърската чаршия, няма как да не направи впечатление едно момче. 19-годишният Божидар Аспарухов очевидно радва всички, тъй като е представител на най-новото поколение в занаята. С младежа може да се разговаря дълго и задълбочено. В дърворезбата и в работата с естествена кожа открива начин да изрази талантите, с които е надарен.
Божидар е от Плевен и учи в Национална гимназия по изкуствата „Тревненска школа“. Открива любовта си към дърворезбата, благодарение на заниманията си с карвинг върху плодове. Тогава е в шести клас. Майка му се свързва с местен майстор, който започва обучението му. Дори не взема пари, но успява да предаде на младежа голяма част от своите умения. След това Божидар е силно насърчен от свой учител, както и от срещите си с преподаватели в тревненското училище, където по-късно е приет за обучение. Божидар Аспарухов има познания за работа с компютър, но категорично предпочита да направи сам скиците си и да работи изделията на ръка. Ажур и флорални мотиви са любимите му, успява да ги разчупи и да постигне дълбочина в работата си. Божидар обича това, което създава. Толкова много от себе си влага в своите произведения, че често му е трудно да се раздели с тях, дори да е убеден, че новият притежател оценява творбата. Удовлетворението на Божидар Аспарухов не идва от работата със съвременни техники.
„Обичам да ударя с чука, да видя стружката, да хвана молива, да си представя какво искам да направя. Мислено представиш ли си нещо, ти вече го изпълняваш. В дърворезбата няма непоправима грешка, всеки дефект може да се превърне в ефект.“