На 3 и 4 септември в музей „Етър“ се провежда „Празник на пестила“
Една 79-годишна жена разказва спомени от ранната си младост. Селото е Столът, а годината 1984. Можете ли да си представите, че ще работите интензивно през целия ден, а през нощта също. Е, Цона Генева го е правила много пъти. Тя споделя историята си с Иван Ботев, тогава уредник „Селско стопанство“ в музей „Етър“.
Записаното от този специалист показва, че животът на хората от онзи период никак не е лек. Цона работи при по-богати хора от селото. Участва в събирането и преработката на сливите, които стават на мармалад и пестил.
Маджаркините се докарват в дома на собственика, насипват се в големи казани и се варят през целия ден, докато станат на каша. Вечерта тази смес се прецежда през бакърена цедачка в дървени съдове.
Костилките се изхвърлят, а кашата се налива отново в казаните, където варенето продължава през нощта. Сместа се бърка през цялото време с дървена бъркалка, на чиито връх е поставена бакърена пластина, за да не се уврежда дъното на казана.
Сместа е готова, когато при движението на бъркалката започне да се образува пътека. Готовият мармалад се съхранява в дървени качета или глинени делви.
Сместа се използва и за пестил, като се полива върху дебели 20 см дъски, чиято дължина е 2-3 м. Поливането става няколко пъти, в зависимост от желаната дебелина на пестила. Когато пестилът изсъхне, сместа се „одира“ от дъската и се навива на руло.
