До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама
На Голяма Богородица се смила от новото жито и от него жените приготвят обредни хлябове, които раздават в църквата за здраве. До идването на празника добрият стопанин трябва да е свършил с вършитбата и да е прибрал житото в хамбара. Стара поговорка гласи: До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама.
На празничната трапеза жените нареждат жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.
От Голяма Богородица започват седенките, тлаките, сватбите и сборовете.
В миналото седянката е била най-разпространената форма за развлечение на младите. Тя има ясно изразена брачна насоченост, на нея стават срещите, харесването, залюбването.
По традиция първата седянка се „заклажда“ на Голяма Богородица (28 август по стар стил) от момите в селото. Вечерта на празника те се събират на кръстопът, „за да подпушят огъня, че да дойдат ергените”. За тяхното привличане, момите изпълняват около огъня определени обредни практики, съпроводени с наричания и песни.
Първата възстановка в музей „Етър“ е направена през 1979 г. с пресъздаване на обичая „Заклаждане на седянка“.
Успение на Пресвета Богородица е един от най-големите християнски празници. Според Светото писание на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят с Божията майка и да погребат пречистото ѝ тяло. Българската православна църква отбелязва празника на 15 август (по нов стил) с тържествена църковна литургия, с водосвет и със специално въздигане на хляба, защото според библейските сказания Богородица се явила пред апостолите, когато те благославяли хляба.

В традиционните представи на българите Богородица е покровителка на семейството, домашното огнище, раждаемостта и майчинството. Наричат празника Голяма Богородица и отдават почит на Божията майка, поднасяйки дарове пред нейната икона в църквата – домашно изтъкани кърпи, престилки, чорапи. Окичват иконата с цветя. Неотродилите или бездетни жени закачат и специални вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на пеленаче. Правят това с надеждата, че скоро ще забременеят и ще родят.
Автор: Даниела Димкова, уредник „Бит и поминък“