Преди Еньовден опознайте някои ядливи растения с лечебни свойства

Публикувана на 15.06.2022 в 15:27

Билките са голяма група растения, които се използват за профилактика и лечение на болести при хората и животните. Някак по подразбиране лековитите растения се свързват с диво състояние и с целево ползване. Плодовете и зеленчуците, които приемаме за храна, от друга страна, са нещо ежедневно и култивирано, за чиито лековити качества не се замисляме. Затова приемаме копривата, лапада, киселеца глухарчето, левурдата, самардалата, мащерката, ригана и фенела за билки, а марулята, спанака, зелето, лука, чесъна, магданоза, чубрицата, босилека и копъра – за зеленчуци. Но дивите лечебни растения не са в противоречие с култивираните си събратя, дори при възможност заемат мястото им на трапезата, дори когато сме здрави.

Тук посочваме само 4 от многото билки, разпространени и ползвани в почти цяла България и в кулинарията, а не само с лечебните си качества.

Киселец

Киселецът е отглеждан и културно в миналото. Годните за ядене листа имат слабокисел вкус и могат да се добавят в салати, пюрета, супи и сосове. Киселецът има възбуждащо апетита и слабително действие. Листата са богати на протеини, липиди, флавоноиди, дъбилни вещества, витамини С, В и К, каротин, железни соли, а също ябълчена киселина и оксалова киселина. Заради последната растението е противопоказно за хора с ревматоидни оплаквания, камъни в бъбреците или пикочния мехур.

Коприва

Всички части на копривата са полезни. Тя съдържа много минерали, жизненоважни вещества, микроелементи, калий и витамини А и С. Освен полезна, копривата в прясно и сушено състояние, е и много вкусна на супа, каша или с ориз, панирана, на чай. Бере се от пролетта до лятото, докато е свежа и сочна. След попарване или изсушаване листата ѝ не парят.

Левурда

Наричат я още див чесън. Левурдата събужда енергията в организма, пречиства от токсини кръвта и лекува цял спектър от болести – паразити в червата и стомашни неразположения, артрит, възпаление на белите дробове, тежки настинки, хипертония, понижава лошия холестерол, регулира метаболизма и укрепва сърцето. Растението е богато на витамини С, А, В1, В2, В3, В6, РР, етерични масла и минерали – калций, желязо, калий, сяра, йод, флуор, манган, селен, цинк, мед.

Прясната левурда в кулинарията се ползва в салати, сосове, или сготвена с други зеленчуци, но при топлинната обработка част от полезните вещества се унищожават. За да се съхранят по-дълго, листата може да се направят на песто.

Трънка

За лечение се ползват цветовете, кората и плодовете на растението. Те имат диуретично, антипиретично, кръвопречистващо, противовъзпалително и антимикробно действие. Плодовете, консумирани директно, стопират възпалителни процеси в устната кухина. Голямото количество витамин C в тях ги прави противоскорбутно средство. Сокът от плода е със слабително действие, а отварата – със запичащо. При болки в гърлото и ангина се използва леко ферментирал сок от трънков плод. За гастрит и възпаление на червата помагат дъбилните вещества в тях.

Кулинарните приложение на трънката са множество. Плодовете се консумират както сурови, така и изсушени. От тях се правят вино, сладка и сиропи. В някои европейски държави се дестилират ликьори от трънков плод.

Текстът подготви Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“

Снимките са на pixabay.com

Запознайте се с „Българският код за вкусно“, издание на музей „Етър“!

Еньовденски празници

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *