Модернизирането на страната след освобождението не подминава и традиционните празници. Под европейско влияние великденският обреден хляб с червени яйца е заменен от козунак.

Първо в градовете, а после и в селата този сладкиш, заедно с червените яйца, става символ на празника.

Яйцата от папиемаше (техника, която позволява с леснодостъпни и евтини материали да се изработят различни предмети) навлизат в градския бит като декорация на дома за празника. С по-голям размер и изящни рисунки, те внасят настроение и дух за приближаващото Възкресение.
От Германия и Австро-Унгария пристигат и първите великденски пощенски картички. Те доминират на българския пазар до 30-те години на XX век, когато се появява родно производство, дело на наши художници и илюстратори. Оригиналните български честитки са предпочитани, защото отразяват местните традиции и отговарят на народопсихологията на купувачите.

Автор на статията е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“