На някои места в България има еквивалент на популярния ден на влюбените – 14 февруари. На Сирни Заговезни в Родопите, Разложко, южните части на страната, както и сред преселниците от Южна България в Добричко, е разпространен обичай наричан чавги, пярници, бутурници, лугачки, джавки и др. Същността му е свързана с хвърлянето на любовни стрели в двора на любимата. Те са изработени от дърво, най-често дрян, имат т.нар. „ушички“, благодарение на които се въртят около оста си и летят. Предната им част е във формата на конус или пирамида. Хвърлят се след запалването на ушите, със силно замятане настрани или нагоре. Всяка стрела се „нарича“ за здраве, любов, плодородие, берекет. Неженените момци вярват, че накъдето хвръкне тя, оттам ще е невестата им. Ако някой момък си има мома „на сърце“, той се цели в нейния двор, за да покаже любовта си. По време на самото палене и хвърляне на „любовните послания“ тече всеобщо веселие. Изпълнението на тези действия носи и състезателен характер – момците се надпреварват, за да покажат своите умения, ловкост и сила.
Вдъхновени от тези ритуални действия, в Разлог по сватби се пее песен за юнака, който мята стрели.
Юнак стрели стреляше,
стрелите му падаха
по момини дворове.
Майка стрели береше
и си глава переше .
Заради този позабравен вече обичай, Сирни Заговезни може да се нарече и ден на влюбените в български вариант. Общото между празника на православните българи и на католиците са огнените „любовни стрелички“, с които ергените обстрелват момите.
„Снимката не говори, но очите, които те гледат, ще ти напомнят за мен.“
Важно е да запазим доброто настроение и да стоплим душите си, защото лозарството и виното, любовта и благопожеланията „вървят ръка за ръка“.
Автор: Павлина Дамянова, уредник „Духовна култура“