Жените, които помагат при раждане се наричат баби
Когато жената „се усети трудна“, първо казва на бабата
Бабата трябва да е с „добра ръка“ – да раждат лесно жените, и с „добро око“ – защото първа вижда новороденото
Появата на нов живот, идването на бял свят на дете е изключително важен момент. Казват, че родилката и бебето в момента на раждането са между два свята – „нашия“ и „другия“. В традиционната култура жените, които помагат за раждането се наричат „баби“. Когато жената „се усети трудна“, първо казва на бабата, която бабува в нейното село. Това са жени, които много често по наследство научават знанията, билките, баилките, които помагат на бремените. Смята се, че те трябва да са с „добра ръка“ – да раждат лесно жените, и с „добро око“ – защото са първи, които виждат новороденото.

През деветте месеца, в които жената износва детето си, има редица практики и забрани.
Не излиза след залез слънце – да не я нападнат зли сили.
Не прескача въже – да не се оплете пъпната връв.
Не си простира праните дрехи на обратно – да не се обърне детето седалищно или да е „опъково по характер“.
Тези неща бъдещата майка също научава от бабата на селото. Ролята на тези жени е изключително важна и тяхното ежедневие е много натоварено, защото в миналото се раждат много деца. Отговорността им е голяма, защото отговарят за два живота – на майката и на новороденото. Затова на Бабинден се разрешава на жените и бабите да се „почерпят“. На обяд се слага трапеза, пийва се вино и ракия, започва веселие.

На този ден мъжете гледат да си стоят по къщите. Ако жените срещнат мъж, могат да му вземат потурите и да му искат откуп за тях.
В наши дни бабите са заменени от акушерки. Тяхната роля е също толкова важна за родилките, колкото на бабите в миналото.
През 1893 г. д-р Тота Венкова, смятана за първата българска лекарка, придобива във Виена диплома по акушерство и гинекология. Тя участва в създаването на първите акушерски курсове към „Червения кръст“ и преподава в тях.
Честит празник!

Не пропускайте да видите още: