„Бит и култура на населението“ – ето така най-често учените описват в своите изследвания как живеят хората от дадена общност преди години. Изразът е широко разпространен, но не е клише, а много точно представя същността на миналото. Между бит и култура няма ясно различими граници. В наши дни трудно бихме нарекли една постелка произведение на изкуството. Някога всички постелки са точно това. Ръчно изработени и неповторими, в тях всяка домакиня вплита умениа, талант, настроение.
За Вера Цанева и Кина Хицова – две жени, които и днес пазят традицията на ръчно изработваните предмети, е разказвано не веднъж. И все има какво да се добави. Вера и Кина плетат с царевична шума. Едва ли са обменяли някога опит, може би не се и познават. Поканени са да участват в събитието „Вплетени традиции“, което се провежда в музей „Етър“ на 4, 5 и 6 септември.
Вера Цанева е жената със златните ръце.
„През есента, когато се бере царевицата се подбират най-нежните листа, сушат се, а преди да се започне работа се топят във вода, за да омекнат. Спазва се определена технология“, обяснява Вера Цанева.
Тя започва да плете с беленица (царевична шума), след като се пенсионира и това осмисля дните ѝ. Завършва история и етнография и живее с традициите. От 15 години Вера Цанева показва на празници и панаири това традиционно занимание, което се върши със сърце и търпение.
„Това е за мен много мило, приятно. Смисълът е за духовната сила на човека, удовлетворение от това, което правиш и създаваш. Мисълта ти работи, работят ти ръцете, радваш се като видиш предмета готов. Това много ми спасява душата“, споделя Вера Цанева в интервю пред БНР. За сайта на музей „Етър“, като участник в проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят“ тя разказва спомени от детството си, когато жените в семейството сядат пред вертикален стан и заедно тъкат рогозки за застилане на пода в къщата.
И Кина Хицова има спомени, които да разкаже.
„Когато бях дете обичах да рисувам и затова завърших училището за приложни изкуства в Троян. Явих се и за майсторско свидетелство. Още тогава ми се искаше да съчетая керамиката с други естествени материали.
Идеята дойде когато отидох на гости на наши възрастни съседи и пред вратата имаше рогозка от царевична шума. Домакинът бай Дончо се зарадва на интереса ми и с удоволствие ми показа майсторлъка си.
Първо изплетох шнур, за да украся ваза, а после – поставка за чаша.
Няма нищо по-хубаво човек да декорира дома си с истински природни материали, които да са функционални и ръчно изработени.“
Вера Цанева и Кина Хицова са готови да представят изкуството си пред посетителите на музей „Етър“ и с нетърпение очакват 4, 5 и 6 септември, за да станат част от голямото годишно събитие „Вплетени традиции“.
Още по темата:
Очите на Вера Цанева говорят много. В тях се усеща лека меланхолия, но не и тъга.