Мариета Илиева има свой метод за бързо движение по калдъръм

Публикувана на 26.08.2021 в 13:05

Музей „Етър“ е привлекателно за посещения място. Застинало във времето. Съхраняващо една отминала епоха. Съчетаващо спомени от стари нрави и емоции на съвременници. Музеят е силно въздействащ на сетивата. В българите събужда родолюбие, в чужденците – почуда. Още от създаването му през 1964 година, за да се съхранява силата на въплътената в него магия се грижи екип от подготвени специалисти. С времето хората са се сменяли. Нови майстори са „откраднали“ занаята на старите. По-млади научни специалисти са продължили проучванията на предходниците си. Постепенно и незабележимо за публиката, лицата на екскурзоводите са се променяли. В рубриката „Лицата на музея“ разказваме за хората от настоящия екип. Някои от тях широката публика познава, други – не.

Не е разумно да се влиза в музей „Етър“ на високи токчета. В над 55-годишната история на културната институция и това се е случвало, но все пак не е често срещана практика. С изключение на абитуриентките, които идват, за да се снимат на фона на възрожденската архитектура. Вярно е, стават чудесни фотографии и затова си заслужава да се изтърпи изпитанието „ходене на високи токчета по плочници и калдъръм“.  Всъщност изпитанието може да не е чак толкова трудно, ако преди това момичетата потърсят съвет от Мариета Илиева. Целият й живот преминава в „Етър“, а днес тя се занимава с музейния фонд. Може да се каже, че израства тук, тъй като това е работното място на майка й.

Мариета не само познава всеки етърски камък, но има собствена система за бързо придвижване по път с каменна настилка.

„Избираш най-широките камъни и стъпваш по тях“ – това е рецептата на Мариета Илиева. Изглежда просто, но изисква време за усвояване. Първо е необходима концентрация и второ – наблюдателност. С времето този тип движение става естествено за човек.

Още ученичка, Мариета помага на майсторите в музей „Етър“. Ако на някой му се налага да е извън работилницата, момичето застава зад тезгяха и продава стоката. През летните месеци работи в музейните изложби. През 2016 година Мариета Илиева подписва трудов договор с музея и преминава през различни професионални предизвикателства. Да бъде фондохранител е последното.

„Всяка длъжност ми харесва, тъй като работата с хора е интересна. Мотивира ме контактът с другите. Различните работни позиции ми дадоха възможност да опозная музея по-цялостно“, споделя Мариета Илиева.

Изглежда , че „Етър“ е музей на открито, разположен на площ, която с времето може да се опознае в детайли. Реално не е така. Въпреки че настоящият фондохранител присъства тук от най-ранната си възраст, за нея все още има неразгадани и неизвестни кътчета. Такива са някои от вторите етажи на къщите, където допреди няколко години се съхраняват предмети от фонда.

„Не се и опитвах да вляза там. Какво да прави едно дете във фонд на музей?“, признава Мариета Илиева. Професионалният й път все пак я довежда точно до фанда. Мариета опознава добре други места в музея, нали още от дете все тича да помогне на някой майстор или екскурзовод. Тичането е буквално, тъй като няма притеснения от калдъръмената настилка или от плочите, с които са застлани пространства от музея.

„Стига бяга по тези плочи, аз не мога да ходя – ти бягаш“, подвиква й един ден Валя кафеджийката. Тогава Мариета формулира в съзнанието си своята техника за бързо придвижване – търсят се големите камъни и се стъпва върху тях. Ако екипът на „Етър“ направи състезание за най-бързо придвижване от единия до другия край на музея, Мариета Илиева ще го спечели.

Преди да започне работа във фонда на музей, когато е екскурзовод, наблюдава посетителите. Прави й впечатление, че чужденците винаги идват с подходящи обувки. Смята, че българите са много взискателни към себе си, а външните туристи предпочитат да им е удобно.

През чаршията на музей „Етър“ преминават стотици хиляди хора годишно и на един екскурзовод  му се налага да е подготвен за различни ситуация и да има адекватна реакция. Понякога трябва да се направи, че не вижда, друг път – че нищо особено не се е случило.

Историята на млада майка с дете го доказва. Малчуганът настоява да му бъде купено захарно петле. Майката решава, че това ще стане след разходката из музея. Детето се ядосва, хваща я за полата, дръпва…вероятно да я насочи към Шекерджийската работилница. Резултатът обаче е съвсем различен – полата на майката се свлича. За някой може да е смешно, но кой би искал в този момент да е на мястото на младата жена? И какво може да направи един екскурзовод, освен разбиращо да се усмихне, да махне с ръка и да даде знак, че къде по-притеснителни неща са преживявали хората от едно смъкване на пола. Ако не друго, поне да окуражи посетителката да не остава с неприятен спомен от пребиваването в музея, а да погледне на ситуацията от веселата страна.

„Много от колегите обръщат специално внимание на посетителите и това има отражение върху начина, по който приемат музея. Налага се да се дават отговори на най-невероятни въпроси. Понякога има посетители, които не са в добро настроение и искат да го прехвърлят на околните. Не бива да се реагира негативно, а с разбиране. Изнасянето на беседи е интересен момент за изследване на туристи. Ако говориш, но думите не достигат до тях, налага се бърза смяна на подход. Самите хора водят един екскурзовод как да изнесе беседата си.“

Мариета Илиева пренася част от наученото като екскурзовод в работата си на фондохранител. Опитва се да бъде гъвкава в отношенията с останалите. Въпреки че обича работата с хора, признава, че е трудна. Понякога се ядосва, но преодолява гнева със свой подход. Някои ходят на йога, други слагат боксови ръкавици, а Мариета прилага зелева терапия. И докато приготви една голяма салата, отново е усмихната и приветлива.

Мариета Илиева може да обича шегите, но съвсем не е шега работата й като фондохранител. Отговаря за около 30 000 културни ценности. Тя е и популярно лице от информационните канали на музей „Етър“. Често е снимана по време на някой празник в носия, която безспорно й стои добре.

Други лица на музей „Етър“:

Виолета Янева „изпраща писмо“ до Вселената. Разберете какво пише в него!

Музейният педагог Любомира Иванова се учи всеки ден от децата

Даниела Димкова: „Да работя в музей „Етър“ е отговорност и предизвикателство“

Бистра Димова ръководи отдела си с благ характер и твърда ръка

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *