На 17 и 18 юли в музей „Етър“ се провежда събитието „Добра среща, добри наплати“, в което вземат участие майстори, работещи с кожа.
Атанас Георгиев има документ за сарач, но освен хамути за коне, изработва калпаци, цървули и много други предмети. Майсторското си свидетелство взема през 2004 г. Адаптира се в променящата се обстановка и продължава да практикува. Намаленото използване на конска сила при различни човешки дейности го провокира да усъвършенства уменията си и да започне да създава изделия, за които има пазарно търсене.
„Знам една „приказка“ – умиране има, отказване няма. Затова не се отказах от занаята. Започнах да изработвам цървули и така ден след ден, та до днес. По селата младите хора нямат желание да отглеждат животни, вземат си машини за обработката на земята. По-голямото търсене на цървулите започна след 2000 г. Тогава се създадоха много фолклорни състави, които тръгнаха по участия, а аз и други като мен ги снабдяваме с необходимото за обличане и обуване.“
Оказва се, че възраждането на интереса към народните песни и танци запазва един занаят. Атанас Георгиев се ориентира основно към Възраждането. Работи ръчно или със стари машини. Използва стари технологии, но се опитва да създава неща, които и днес могат да се използват.
„Занаят се краде и така е по-сладко“, е философията на Атанас Георгиев. Неговите „кражби“ на занаятчийски умения започват още когато е ученик в Добрич. Образованието му – ветеринарна медицина, е различно от това, което практикува днес, но все пак има връзка с животните.
Майсторът, който го обучава за сарач, се казва Иван Павлов.
„Благодарен съм му, че не ми е казал всичко, а само основни неща. От 1999 до 2004 съм бил плътно до него. След училище отивах в работилницата му и стоях с часове да се уча. Гледах каквото мога да „открадна“ с очите си“, разказва за този период от своя живот Атанас Георгиев.
Майсторът му разрешава да разпаря, след това го допуска да крои. Атанас мие пода и го подсушава с парцал – това е негово задължение, докато се обучава при занаятчията.
„Той не казваше много. Две-три неща и толкова. Аз го питах, но той отклоняваше темата. Но аз исках да науча повече и повече. Добре, че не ми каза много. Готовата информация не върши работа. Ако не ги откриеш сам, нещата не се получават.“
Преди време Иван Павлов посещава работилницата на своя ученик, наблюдава уменията му. Атанас Георгиев получава най-голямото признание. Със сълзи на очи старият занаятчия казва – „Ти си по-голям майстор от мен“.
Един ден Атанас Георгиев ще предаде занаята. Ще го направи по същия начин, както го е предал учителят му. Не бърза, очаква някой младеж сам да го намери, а той да открие в него същото желание да се научи, каквото сам има преди около 20 години.
„Минимум три години са необходими. Два часа на ден са малко, трябват търпение и упорство. Зрителна памет също. Няма да му казвам много, нека сам се удари, да се пореже. Така ще научи много повече и ще открие свой път в занаята“, убеден е Атанас Георгиев.