Виолета Янева, координатор на събитията, организирани в музей „Етър“:
…вкус на бяло сладко, малки прозорчета, през които можеш да видиш отвъд настоящето и да отскочиш в миналото… това са детските ми спомени от музей „Етър“…
Музей „Етър“ е привлекателно за посещения място. Застинало във времето. Съхраняващо една отминала епоха. Съчетаващо спомени от стари нрави и емоции на съвременници. Музеят е силно въздействащ на сетивата. В българите събужда родолюбие, в чужденците – почуда. Още от създаването му през 1964 година, за да се съхранява силата на въплътената в него магия се грижи екип от подготвени специалисти. С времето хората са се сменяли. Нови майстори са „откраднали“ занаята на старите. По-млади научни специалисти са продължили проучванията на предходниците си. Постепенно и незабележимо за публиката, лицата на екскурзоводите са се променяли. В рубриката „Лицата на музея“ разказваме за хората от настоящия екип. Някои от тях широката публика познава, други – не.
Преди около шест години и половина, в един горещ следобед на август, притисната от четири стени и един измъчващ ме работен казус, разбрах, че е дошло време да напусна София. Да се откажа от добре устроения си живот там, за да… се завърна при корените си и да придам нов смисъл и съдържание на битието си. Мъжът до мен веднага прегърна това мое решение…
Трябваше ни месец, за да открием нашия дом близо до ПриРодата. После още няколко месеца, за да заживеем в него. През лятото на 2015 година инициирах семейна разходка до музей „Етър“, защото научих, че там се провежда международен фестивал „Сватбата – единство и многообразие“. Не бях посещавала мястото отдавна, последно бях водила там няколко бутикови групи френски туристи, които бяха останали очаровани от малките дюкянчета и представените в тях традиционни занаяти… Но ето, че музеят ме изненада с едно мащабно и цветно събитие, на което обаче ми се стори, че има повече участници отколкото гости. Това ме провокира да изпратя едно кратко писмо до Вселената, че един ден искам да стана част от екипа, който работи по организацията на събитията в музей „Етър“.
Прииска ми се да споделя опит си и да оставя своя отпечатък в историята на това приказно за мен място. Странно, но бях забравила за тази моя „кореспонденция“ с Вселената и когато девет месеца по-късно с мен се свърза лично директора на музея, тогава доцент, а днес вече професор, Димитрова, за да ми предложи да се присъединя към екипа на институцията, сърцето ми прескочи …
От 2009 година основно се занимавам с организация на различни корпоративни и частни събития, фестивали, конференции, обучения. В същото време винаги съм обичала историята и пъстротата на българските традиции. Струваше ми се, че музей „Етър“ е моето място… Приех предложената ми позиция в екипа с голям ентусиазъм, но истината е, че малко по-късно си дадох сметка, че нямам никаква представа от същността на музейната работа и че не познавам спецификата на събитията в Културния календар на една институция… Наложи ми се да се уча в крачка…
Днес – 5 години по-късно – продължавам да уча. Предизвиквам себе си от време на време с дръзки начинания, за да не губя мотивация. Провокирам понякога колегите си с твърде смели свои идеи, защото обичам да изследвам границите на собствените си възможности… и тези на хората около мен… Научих, че колкото повече човек открива устои си, толкова повече цени наследството, което е получил… и възможностите, които са му били дадени…
Благодаря за доверието и за уроците!
Резултати от „написаното“ преди няколко години от Виолета Янева писмо до Вселената:
Еньовденски празници 24–27 юни
Събитиен календар на музей „Етър“ за 2021 г.
Световен ден на плетенето на открито