Една от първите срещи на посетителите в музей „Етър“ е с Мирослава Христова Петрова –усмихнатото и лъчезарно момиче на касата.
Музей „Етър“ е привлекателно за посещения място. Застинало във времето. Съхраняващо една отминала епоха. Съчетаващо спомени от стари нрави и емоции на съвременници. Музеят е силно въздействащ на сетивата. В българите събужда родолюбие, в чужденците – почуда. Още от създаването му през 1964 година, за да се съхранява силата на въплътената в него магия се грижи екип от подготвени специалисти. С времето хората са се сменяли. Нови майстори са „откраднали“ занаята на старите. По-млади научни специалисти са продължили проучванията на предходниците си. Постепенно и незабележимо за публиката, лицата на екскурзоводите са се променяли. В рубриката „Лицата на музея“ разказваме за хората от настоящия екип. Някои от тях широката публика познава, други – не.
Най-хубавото в моята работа са срещите ми с различни хора. Професионалният ми път започна преди 4 години в Център „Българка“ като аниматор. След това продължих работата си в музея като „продавач-консултант“ в обектите Каса 1 и Книгопродавница.
Работата ми е много приятна, защото се срещам всеки ден с хора от различни националности, страни и континенти. Още по приятно е когато посетителите ми се усмихнат и ми пожелаят „Приятен ден!“. Когато се връщат от разходката винаги споделят с мен колко е било приятно, колко много им е харесало и казват: „До нови срещи. Ние пак ще дойдем!“.
За първи път дойдох в „Етъра“ като ученичка още в 1 клас. Като всяко дете най-голямо впечатление за мен бяха захарните петлета и бялото сладко, които и до ден днешен много обичам, купувам си редовно и си хапвам.
Хобито ми е да снимам красотите на музея през всичките сезони, защото е винаги прекрасен.
Точно тук, в музей „Етър“, беше моята първа среща с приятеля ми Калоян. Случайност или не, той е от град Трявна. Подобно на „Етър“, този град е запазил духа и традициите на българите. След дълги съобщения, разговори и комуникация през социалните мрежи, ние решихме за първи път да се видим и срещнем точно тук в музея.
Вярваме в поверието, че „Любовта е там, където я срещнеш!“. Първата среща в „Етър“ – спомен за цял живот, спомен на двама влюбени.
