Музей „Етър“ е привлекателно за посещения място. Застинало във времето. Съхраняващо една отминала епоха. Съчетаващо спомени от стари нрави и емоции на съвременници. Музеят е силно въздействащ на сетивата. В българите събужда родолюбие, в чужденците – почуда. Още от създаването му през 1964 година, за да се съхранява силата на въплътената в него магия се грижи екип от подготвени специалисти. С времето хората са се сменяли. Нови майстори са „откраднали“ занаята на старите. По-млади научни специалисти са продължили проучванията на предходниците си. Постепенно и незабележимо за публиката, лицата на екскурзоводите са се променяли. В рубриката „Лицата на музея“ разказваме за хората от настоящия екип. Някои от тях широката публика познава, други – не.
Тодор Димов обича български фолклор. В музей „Етър“ това чувство се засилва още повече. Тук се среща с живите изпълнения на Стунджи, Илия Луков, Николина Чакърдъкова, Поли Паскова, Ибряма. Тук наблюдава и танц на нестинари.
Тодор Димов работи за техническата служба в РЕМО „Етър“. Може да бъде видян и като шофьор на музейния електромобил.
Става част от екипа в средата на март 2001 г, но познава мястото отдавна. Още през 1967, заедно с родителите си, Тодор Димов присъства на сватба в механата.
Спомня си, че по-голямата част от „Етър“ все още не е изградена. За да стигнат до заведението, минават по камъни, сложени като брод в реката. Дори подпорна стена няма все още.
Ако искате да си спомните част от това минало, вижте рубриката Летопис
Тодор Димов не е забравил онези времена, но предпочита да живее в настоящето. Има и любимо хоби – риболов. Но е познат с шегите и със своя весел характер, а не със склонност да преувеличава успехите си, постигнати с въдица в ръка.