Пътуващите изложби на музей „Етър“
Изложбата „Мъжки времена“ продължава своето пътешествие из България. До края на март тя беше представена в Историческия музей във Велинград, а от началото на април могат да я разгледат посетителите на РИМ – Смолян. За тази етърска изложба е разказвано неведнъж, но въпреки това, чрез нея могат да се открият нови гледни точки за едно нетолкова отдалечено от съвременността минало.
„Етъра“ представя „Мъжки времена“ и невидимата сила на жената в тях
Изложбата „Мъжки времена“ в „Етър“ показва бита на мъжете през 19 и 20 век
Благоверните съпруги украсявали с везба нощниците на мъжете си
Във времето, когато мъжете се смятат за водещата и представителна част от обществото, на жената се гледа като на придатък – основен, но все пак придатък, към домакинството. Кръчмата, кафенето, бръснарницата – всички публични места, са запазена територия за мъжете. Нежните половинки могат да се развихрят в къщи, но и там мъжът има водеща роля.
Или поне така е прието да бъде. Понякога реалността е по-различна, както става ясно от ролята, която има в семейството си Генко Гинкин от романа „Под игото“. Нека си припомним, че става дума за един храбрец, който успява много бързо да затвори вратата на стаята, за да избегне ударите с чехъл, нанасяни от изпълнената с енергия и революционен ентусиазъм негова съпруга кака Гинка.
В изложбата „Мъжки времена“ са показани предмети от личния и професионален живот на мъжете в миналото. Може да се види много – от детски играчки до облеклото на възрастен мъж. През миналата година „Мъжки времена“ гостува в регионалните исторически музеи в Шумен и Пазарджик и в етнографския музей в Пловдив. През тази – във Велинград и Смолян.

Заслужава си да се споменат тези културни институции, за да стане ясно, че изложбата на РЕМО „Етър“ не гостува на случайни места.
Музеят във Велинград има достатъчно атрактивни културни ценности, с които да се представи пред своите посетители.
Впечатляваща е сбирката от Великденски яйца. На традицията за изписване с писалка и восък на великденски яйца е посветена самостоятелна зала в музея. В нея е представена най-голямата колекция от великденски писани яйца от Централна Европа, от други райони от България и разбира се от Чепинския край. Показани са оригинални пособия за изписване от Унгария, Румъния, Хърватска, Германия. Проследено е развитието на пособия, орнаментика и колорит в традицията на Велинградско.
Главният уредник Георги Куманов разказва, че снимка, направена от него преди повече от десет години на гостуваща изложба в музей „Етър“, е публикувана на страниците на списание National Geographic.

От изданието искат да представят великденската традиция на България, а по-специално яйцата. От музея изпращат и други фотографии, но редакцията избира направената от Георги Куманов.
Посетителите на музея могат да се запознаят с живота и творчеството на един от световноизвестните оперни певци – великият бас Николай Гяуров. След смъртта му през 2004 г. неговият син Владимир Гяуров дарярав на Историческия музей вещи, снимки и документи принадлежали на именития велинградчанин. С тях се постави основата на самостоятелна колекция. В изложбата са представени оригинални костюми от оперни постановки в „Ла Скала”, Милано, матрица на монета сечена в Австрия с неговия лик, партитури, грамофонни плочи с негови изпълнения и снимки от живота му.
Любопитно е, че и днес посетителите могат да се запознаят в мемориалната част на музея с живота на Вела Пеева, загинала през 1944 г. като участник в комунистическото движение у нас. Четири години по-късно новосъздадения град е кръстен с нейното име – Велинград. Музейната експозиция, посветена на 22-годишната девойка разкрива не само моменти от нейния живот, но и събитията в годините преди и по време на Втората световна война в Северозападните Родопи.
Спецификата на този район от Родопите е представена в Етнографската експозиция „Планината – гостоприемен дом“. Наред с разнообразни костюми на различните етнически групи, населяващи Чепинския край – българи християни и мюсюлмани, армъни, са представени богатствата на планината – гората, земята, водата.
Многобройните минерални извори привличат хората от векове със своите лековити свойства. Чрез каменни надписи и снимков материал са представени най-старите действащи бани в България. Дърводобивът също има своята вековна традиция, която намери място в експозицията. Най-интересни са хората, населяващи тази част от Родопите, сътворили прекрасните образци на традиционната култура.
Следва разказ за Регионален исторически музей – Смолян