Празникът е смятан за „половин Великден“. Наричан е още Благовец. На този ден светът и природата се събуждат. Закуква първата кукувица, мечката се събужда от зимния си сън, изпод земята изпълзяват змиите, гущерите… събужда се и злото. Затова този ден трябва да се посрещне на чисто. Къщите и дворовете се измитат, боклукът се изгаря на огън, за да се изпепелят лошотиите в него.
В народните представи змиите и гущерите олицетворяват злото затова поверието е от предишната вечер да се приготви лескова тояга, а на Благовец всеки член от семейството първо да се хване за нея, да я размаха, да потропа и да каже: „Бягайте змии и гущери!“
Сутринта преди изгрев слънце стопанката на дома запалва четири огъня в четирите ъгъла на двора. После ги прескача и всеки сторва същото като стане, за да не го стига зло и да не го „ядат змиите“. На този ден не трябва да се ходи с боси крака. Конци, връв, въже не се пипат. Не се преде, шие, кърпи, тъче. Не се усуква нищо.
На Благовещение човек не трябва да излиза навън с празен джоб и гладен, да не го закука кукувицата на празно и гладно, защото такава ще му е цялата година. Момите гледат на кой клон е кацнала кукувицата, отчупват парче от него и го носят в пазвата си с вяра през тази година да ги залюбят ергените и да ги поискат за булки.
Каквото се посее на Благовец хваща и ражда благо.