Тодоровден се празнува в съботата от първата седмица на Великия пост
Седмицата след Сирни заговезни, според вярванията на народа ни, е най-страшната от годината. Това пише в книгата си „Календарните обичаи на балканджиите“ доц. д-р Ангел Гоев дългогодишен уредник и по-късно директор на музей „Етър“.
През нея свети Тодор ходи навън и който не спазва забраните за дните го бие с патерицата си… през тази седмица не се работи женска работа, не се правят сватби, кръщенета, не се събира тлака и кладе седянка, не се започва нова работа.
Из „Календарните обичаи на балканджиите“
На Тодоровден в габровско се ходи „на гости на млада булка“. „Млади булки“, според традицията, са жените омъжили се между предходния и настоящия Тодоровден. На посещение им ходят роднини и гости, които са присъствали на сватбата им. Те носят дарове на младото семейство – празничен кравай и предмет за домакинството – сахан, менче, тава, тиган, в които задължително има сложени зърна от жито, ориз или бонбони.
Празен съд не се подарява, за да не е празна булката и да е сладък животът ѝ в новото семейство.
Булката приема подаръците, нарежда ги, за да ги видят всички гости и черпи с филия кравай, намазана с хайвер и украсена с маслини. В по-ново време жените се черпят с чаша ликьор, а мъжете – с ракия.
Смята се, че колкото повече краваи събере булката, толкова по-плодовита ще е. По броя на краваите се съди колко уважавано е семейството и се гадае за пола на първото дете. Ако краваите, донесени от близките на мъжа са повече, ще се роди момче, ако ли тези от женска страна надделяват, младите трябва да се надяват на момиче. След това обредно гостуване булките вече „остаряват“ и влиза в кръга на останалите невести в семейството.
„Етър“ – мое приключение, мое предизвикателство