Музей „Етър“ е привлекателно за посещения място. Застинало във времето. Съхраняващо една отминала епоха. Съчетаващо спомени от стари нрави и емоции на съвременници. Музеят е силно въздействащ на сетивата. В българите събужда родолюбие, в чужденците – почуда. Още от създаването му през 1964 година, за да се съхранява силата на въплътената в него магия се грижи екип от подготвени специалисти. С времето хората са се сменяли. Нови майстори са „откраднали“ занаята на старите. По-млади научни специалисти са продължили проучванията на предходниците си. Постепенно и незабележимо за публиката, лицата на екскурзоводите са се променяли. В рубриката „Лицата на музея“ разказваме за хората от настоящия екип. Някои от тях широката публика познава, други – не.
„По-добре късно, отколкото никога“ е казал народът. При екскурзовода на музей „Етър“ Веселина Кънчева се получава точно така. Казва, че е открила своето професионално място късно, но пък се надява да е завинаги.
Никога не съм си представяла, колко разнообразна може да бъде професията на екскурзовода. За близо две години в Музей „Етър“ съм водила беседи, информирала съм хората за всякакви неща, отговаряла съм на невероятни въпроси, впрягайки цялото си въображение, забавлявала съм деца и тийнейджъри, като съм се старала да привлека интереса им, изслушвала съм самотни хора, карала съм хората да се усмихват, „реанимирала“ съм плашила, подреждала съм ракли с долни гащи и ризи на 100 години, плела съм на открито пред хората, помагала съм на деца и възрастни хора да се качват и слизат по стръмни стълби, плела съм Еньовденски венец – нещо, с което съм особено горда, украсявала съм триметрова сурвакница на 1 януари пред хората.

С две думи, работата ми е уникална, понякога изтощителна, но пък зареждаща, социална и образователна. Сигурна съм, че ние се нареждаме близо до учителите и че всеки, преминал през музея ни, е научил поне пет-шест нови интересни думички и интересни факти.
През септември 2019 г. нещата се стекоха така, че водих обзорни беседи на четири езика. Малко объркващо, но се справих.
За първи път в живота си дадох радиоинтервю, а след това и интервю пред телевизия „Евроком“. Нямах идея, че имам такъв талант, но мои познати казаха, че камерата ме „обича”.
Най-голямо удоволствие ми доставят ласкавите и благодарни отзиви на доволни туристи, оставени в книгите за впечатления. Миналото лято малко русначе, на около 7 години, ми написа кратко стихче в книгата за впечатления на изложбата „Мъжки времена“. Какво по-хубаво от това?
Запознайте се с мястото, където работи Веселина Кънчева!
Направете виртуална разходка в музея
Елена Емилова Минковска е добре позната на децата от много български училища в чужбина
„Етър“ връща Величка Илиева към романтичното българско минало
Румяна Денчева има дабрата да разказва обикновени истории по необикновен начин
Събина Хунева – родопчанката, на която нищо не се опира
