Елена Минковска е благодарна за предизвикателството да работи за музей „Етър“

Публикувана на 06.01.2021 в 13:31

Музей „Етър“ е привлекателно за посещения място. Застинало във времето. Съхраняващо една отминала епоха. Съчетаващо спомени от стари нрави и емоции на съвременници. Музеят е силно въздействащ на сетивата. В българите събужда родолюбие, в чужденците – почуда. Още от създаването му през 1964 година, за да се съхранява силата на въплътената в него магия се грижи екип от подготвени специалисти. С времето хората са се сменяли. Нови майстори са „откраднали“ занаята на старите. По-млади научни специалисти са продължили проучванията на предходниците си. Постепенно и незабележимо за публиката, лицата на екскурзоводите са се променяли. В рубриката „Лицата на музея“ разказваме за хората от настоящия екип. Някои от тях широката публика познава, други – не.

Елена Емилова Минковска е добре позната на децата от много български училища в чужбина. Благодарение на възможностите, които дава интернет, тя им показва родните традиции, съхранени в музей „Етър“ – част от екипа, на който е. Изпълнена с любопитство, Елена Минковска изучава света около себе си, чрез срещите си с хора на различна възраст и собствени житейски философии.

Български деца, които живеят в Неапол със семействата си, направиха виртуално посещение на музей „Етър“

Българчета, живеещи в Северна Ирландия, направиха виртуално посещение на музей „Етър”

„Работя в музей „Етър“ вече цели пет години. По професия съм информатор, но не към специалните служби, както може да заподозре някой. Работата ми е да запознавам посетителите с музея, с всяка подробност в него. Голяма част от работния ми ден преминава в комуникация с хора от различни държави, на различна възраст и от различни етноси.  

Хората са толкова разноцветни, всеки със своята интересна история. Повечето се усмихват, докато говорим за традициите, спомнят си как по техния край се отбелязва даден празник, споделя идеи и опит.

Обичам да наблюдавам сръчността на майсторите, които неуморно работят в музея, да разговарям с тях, да докосвам старите инструменти, да чуя и техните истории. Дори ми дават да пробвам да направя нещо и сама.

Любимото ми занимание е да организирам събития от музейния календар. По този начин мога да вникна и науча още по-добре за българските празници.  Като млад човек за мен това е изключително важно, интересно и полезно, тъй като смятам, че е хубаво да познаваме традициите на народа си, да не забравяме от къде сме тръгнали и да разпространяваме това, което ни различава от останалите.

Да работя в единствения по рода си музей на открито „Етър“ е трудно, но вдъхновяващо, благодатно, изпълнено с усмивки и нови срещи предизвикателство, за което мога само да благодаря!“

„Етър“ връща Величка Илиева към романтичното българско минало

Румяна Денчева има дабрата да разказва обикновени истории по необикновен начин

Събина Хунева – родопчанката, на която нищо не се опира

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *