На 6 януари (Богоявление) църквата в музей „Етър“ чества храмов празник

Публикувана на 05.01.2021 в 15:50

На Йордановден (Богоявление) църквата „Свето Богоявление“ в музей „Етър“ има храмов празник.

Църквата „Св. Богоявление“ с училище е прототип на построената през 1868 г. църква в с. Радовци, община Дряново

В средата на XIX в. най-богатият човек в Радовци (Дряновско) подарява новопостроената си къща за храм. С това си деяние той иска да благодари на Бог за замогването си и да измоли от Него помощ за решаване на лични проблеми. Сградата е типична балканджийска къща – двуетажна, с надвиснал плочест покрив, с каменен първи и паянтов втори етаж, с чардак и външно дървено стълбище. За преустройството й в църква към приземния етаж се добавя абсида и той се оформя в зала, а чардакът и стаите на втория етаж стават балкон, като от тях се отделя едно помещение за училище. Храмът е различен от класическите християнски култови обекти от периода на Възраждането до началото на ХХ в. Осветен е през 1868 г. от делегация от свещеници, защото по това време няма български владици, а местните хора не искат грък да извърши обреда. Приютеното под покрива на храма училище действа до 1923 г.

Постепенно с обезлюдяването на селото църквата започва да запада и от 1947 г. в нея не се служи. През 1975 г. тя е обявена за паметник на културата от местно значение и оставена на самотек. Случаят довежда музейни специалисти в Радовци и задейства процедура по пренасяне на сградата в музей „Етър“ чрез методите на етнографското музейно експониране на открито.

На 11 май 2004 г. е одобрен Тематико-експозиционен план за разкриване на музейна експозиция „Църква „Свето Богоявление“ с училище“, пренесена от село Радовци с автор Красимира Чолакова – към онзи момент уредник в РИМ-Габрово.

През май 1999 г. започва изграждането на храма на територията на музея изцяло с дарителски средства. От полусъборената оригинална църква са пренесени намерените на място икони („Св. Николай“, „Богородица с младенеца“  и „Уброс Господен“) и иконостасът с прилежащите му части (царски двери и кръст с венчилка), които са дело на тревненски майстори – късен примитив от ІІ половина на ХІХ в. Иконостасът е реставриран и консервиран от и за нуждите на етнографския музей. Запазени и пренесени са оригинални фенер, полилей, свещници – дървени и метални, певница, хоругви и др. Липсващите икони от царския и апостолски редове са нарисувани от иконописците Стефан Аенски и Павлин Пенев, като са съобразени с оригиналните.

На 24 юни 2006 г. (Еньовден), църквата и намиращото се на втория й етаж училище са осветени от Великотърновския митрополит Григорий.

На втория етаж на сградата е пресъздадена обстановка на светско училище от края на 19 в. Експонирани са чинове, помагала за писане, обзавеждане – иконостас, икона, закачалка, торбички, които дават възможност на посетителя да се потопи в атмосферата на едно малко селско училище от периода.

Всяка година по традиция на Йордановден в храм „Свето Богоявление“ в музей „Етър“ се отслужва Света литургия, прави се водосвет на работилниците по Чаршията и се раздава курбан за здраве.

Свети Йоан е наричан още Предтеча или Кръстител, защото кръщава Исус Христос във водите на река Йордан.

Празникът е известен още и като Водици, Водокръщи и с него се слага край на започналите на Коледа т.нар. „мръсни дни“. Според народните представи през тези дни бродят свръхестествени зли същества, които могат да навредят на хората. На този ден водата се освещава и се пречиства. Слага се постна трапеза. Това е и третата кадена вечер. Стопанката трябва да изхвърли всичката стара вода от съдовете и да я замени с нова, прясна и осветена.

Според вярванията точно в полунощ, срещу празника, небето се отваря, водата спира и се кръщава. В този момент тя има много голяма сила срещу болести, лошотии и демонични сили. Затова, който успее да грабне от нея в мига, когато е спряла, ще грабне шепа жълтици. Тя притежава магическа сила и за момите, които още не са се омъжили. Те вярват, че ако се напръскат с нея, ергените ще ги залюбят и ще се задомят през следващата година.

Според поверията, човек може да напълни съд с вода, да си нарече нещо, да го визуализира, да остави водата да нощува под открито небе и на сутринта да си измие лицето и да пие от нея, а желанието му ще се сбъдне.

Сподели в

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *