„Етър“ връща Величка Илиева към романтичното българско минало

Музей „Етър“ е привлекателно за посещения място. Застинало във времето. Съхраняващо една отминала епоха. Съчетаващо спомени от стари нрави и емоции на съвременници. Музеят е силно въздействащ на сетивата. В българите събужда родолюбие, в чужденците – почуда. Още от създаването му през 1964 година, за да се съхранява силата на въплътената в него магия се грижи екип от подготвени специалисти. С времето хората са се сменяли. Нови майстори са „откраднали“ занаята на старите. По-млади научни специалисти са продължили проучванията на предходниците си. Постепенно и незабележимо за публиката, лицата на екскурзоводите са се променяли. В рубриката „Лицата на музея“ разказваме за хората от настоящия екип. Някои от тях широката публика познава, други – не.

47 години от живота на Величка Илиева преминават в музей „Етър“. Отдадена на тази кауза, в средата на ноември 2020 тя преустанови активната си професионална дейност. Връзката Величка Илиева – „Етър“ започва на 26 септември 1973. В началото е екскурзовод, след това уредник, става и главен уредник. Последният й труд – електронната книга „Българският код за вкусно“, излиза в началото на ноември и може да се намери безплатно в много библиотеки, да се чете през сайта на музея, както и да бъде свален – отново безплатно, от сайтовете на онлайн книжарници.

Ролята на Величка Илиева за създаването на книгата е отбелязана със специален текст.

„Основен принос за настоящото издание има етнографът Величка Илиева, дългогодишен изследовател и пазител на българските традиции.“

На 16 ноември настоящият екип на музей „Етър“ направи специален подарък на Величка Илиева, към който има лични, ръчно изписани послания.

Какво е музей „Етър“ за Величка Илиева?

„И в професионален, и в личен план това е най-романтичното място. Връща ме към една епоха, която наричам „романтичното минало на нашия народ“. Тук премина целият ми съзнателен живот. Имаше един период, през който обмислях да се преместя, но това беше за кратко. Причината не беше неудовлетвореност, а търсенето на по-голяма близост до родното ми място – Априлци.“

Понякога Величка Илиева се връща към книгата на Петър Константинов „Времето на майсторите“. Авторът много често посочва за пример музей „Етър“. Ако има текстове, които описват това място, те могат да се намерят там, смята Величка Илиева.