Различията между практикуването на занаятите в страните от Балканския полуостров и от Западна Европа бяха обсъдени на виртуално заседание на Съвета по култура към международната фондация „Микеланджело”. Музей „Етър” е българския посланик в организацията, а директорът проф. д-р Светла Димитрова е член на този съвещателен орган. Темата е поставена от гръцка страна по отношение на критериите за представяне на занаятчии в дигиталното издание Homo Faber Guide. В него са включени членове на творческата мрежа на голямата неправителствена организация – майстори, куратори, галерии и галерийни магазини, музеи и др. В Homo Faber Guide могат да се намерят визитки на някои от тези членове на „Микеланджело“, като с времето изданието ще бъде допълвано.
Във виртуалната среща взе участие Роберто Кавали, председател на Съвета по култура към фондация „Микеланджело”, както и представители на 33 страни, избрани на Учредително събрание, проведено миналата година в Париж. Разговорът бе посветен на обсъждане на дигиталното издание Homo Faber Guide, на предстоящото през 2021 година занаятчийско изложение във Венеция, където като специален гост е поканена Япония, и на възможностите за подпомагане на занаятчийството.
Създаването на едно по-хуманно бъдеще: „Живите съкровища на Европа и Япония“
Към момента смущаващото е, че България не попада в първите десет страни с представени в дигиталното издание Homo Faber Guide занаятчии. Дори да са на високо професионално ниво, тъй като работите им не са с дизайнерски характер, те остават на по-заден план. От първоначално селектираните за изданието занаятчии 147 са отхвърлени, а 757 са в етап на проучване, дали отговарят на критериите, зададени от Фондацията. До 11 декември всяка страна има възможност да изпрати видео на занаятчия, който да бъде определен като самороден талант. Критериите предстои да бъдат разпространени до членовете на Съвета по култура, за да ги популяризират.
На срещата е обсъдена и идеята за създаване на червена листа на застрашените занаяти.
По време на разговора бе изтъкнато, че в Гърция, България, Румъния и Сърбия занаятите се практикуват по сравнително идентичен начин и имат по-скоро битов смисъл. Западноевропейските занаятчийски предмети са с дизайнерски характер и са насочени към ценители на ръчната изработка и изкуството и към по-заможни слоеве от населението.
Проф. д-р Светла Димитрова изрази мнението, че представянето на български майстори чрез фондация „Микеланджело” е шанс да се съхранят практикуваните от тях занаяти, а изделията им да бъдат атрактивни за публики от различни страни.
Според директора на музей „Етър” различията между западноевропейското е балканското занаятчийство имат исторически характер. Индустриализацията на Запад се извършва много по-рано и довежда до изчезване на старите ръчни производства. У нас тези процеси са сравнително късни и занаятчийството се запазва много дълго време. Практически и днес има хора, които си помнят действащо занаятчийско производство на пазарен принцип. На Запад занаятчиите, за да се запазят, насочват развитието си по-скоро към създаването на изделия, които са по-близки до изкуството, отколкото до битовото потребление.
Проф. Димитрова смята, че в България също има такива традиции, макар през последните 30 години да са изоставени. Тя даде за пример Задругата на майсторите на художествени занаяти, действаща у нас до 90-те години на ХХ век. Членовете й изработват изделия, които имат творчески характер и сами по себе си са неповторими. Те се продават в магазините на Съюза на българските художници (популярни в онзи период със съкращението СБХ). Всеки от тези предмети е уникален, но може да се направи тираж от няколко дизайнерски решения.
За да се развие отново тази мрежа, това трябва да е целенасочена държавна политика.